напред назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]



Хребети


...по гребена на свъсени скали

катеря се и слизам без политане

от падане спасяват ме очите ти

 

особено в онази бяла болница

с единствените живи знаци

човешки говор и звънци

 

дори и облаците в погледа

отглеждат синева за мен

и все за мен

 

но моето осъмнало небе

за кратко време я приема

то е екран над град студен

с парцели и тунелни улици

и къщи във дъна на кладенци

 

разбра ли мамо че тогава

захвърлих черната кутия

над хребети за някого родени

във търсене на далнини

и на небесни татковини

 

а трета мойра друго бе решила

от трап изпъдена без ред дори

завърнах се като от филмов пикник

в раздиплено поле метличино

сгодена с хребет месечинков...

 

28 май

 


напред горе назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

 

© Живка Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух