напред назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]



Осмият ден


На моя ден рожден, израснал в ириси

парфюмът ми, във въздуха увиснал,

се втренчи в стари стъпки по килима,

поръсен с късен телефонен звън.

 

Една лилава мартенска идилия,

разпръсната след осем дни от мълнии

и задгранични детонации,

и тръгнали без път човеци...

 

Рисува болката мастилен вакуум,

а разумът отдавна е избягал

от онзи - в ролята на диригента,

запалил всички партитури...

 


напред горе назад Обратно към: [Приют за мълчания][Живка Симова][СЛОВОТО]

 

© Живка Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух