Обратно към: [Цанко Церковски][СЛОВОТО]

Слънцето закри се

в срещните гори;

месеца яви се

и нощта здрависа

с бисерни зари.

Рой звездици ясни

греят с чуден плам

и с очици страстни

на света прекрасни

чудят се оттам.

Тихо си повява

вечерний ветрец,

лъха и зашава

в китната дъбрава

сетний тих листец...

Вей, ветрец, прохладно,

лъхай благодат!

Вей! Сърце ми страдно

сега диша жадно

твоя аромат!...

То сега живее,

чувствува, мечтай,

тръпне и лудее,

иска да възпее

своя роден край!

Обратно към: [Цанко Церковски][СЛОВОТО]