напред назад Обратно към: [Криптус][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Безмълвен вик


Какви са тези времена о Господи

какви са тези бездни

и откъде извира мракът им?

И защо поетите

се съвокупляват със Смъртта?

И защо са Нейни

вечни глашатаи? —

горди

херолди

на мрака

изтънчени бледи адепти

на паднали ангели

 

Какви са тези ангели о Господи

какви са тези тъй жестоки

възрастни деца които си играят

с огъня на ада ни?

И защо Те обвиняват Господи

защо Те обвиняват

заради съдбата си

заради съдбата ни? —

отправили очи към висините Ти

ала сърцата им остават

воденични камъни

които ги държат на дъното

на дъното на времето

на дъното на нищото

 

Не Те познаха Господи

не Те познаха —

макар че ги беляза

с необикновен талант

Макар че ги беляза —

прости им Господи

прости им слепотата!

Прости им че не виждат

Твоя лъч от светлина

който им изпрати

в бездната на мрака им

Твоя лъч от светлина

за който да се хванат

и който да ги изведе

до спасителния бряг

на тишината Ти!

 


напред горе назад Обратно към: [Криптус][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух