напред назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Вълк-единак


Нощем

моите кучешки зъби

започват да растат, да се заострят,

тялото ми се окосмява все повече и повече,

вратът ми надебелява, жилите се изопват,

сърцето ми пуска нокти,

които се впиват във вътрешностите ми,

впиват се

в моята същност...

И аз, изправен насред стаята,

като в снежна пустиня започвам да вия

с най-зловещия глас на болката...

 

Едва, когато утрото

с първия сребърен лъч

проблесне в прозореца -

възвръщам човешкия си лик.

Едва тогава

излизам сред вас, хора.

Усмихвам ви се.

Разговарям учтиво.

И внимателно търся с очи

капана.

 


напред горе назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух