напред назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Спомените


Във тази гола, бяла стая

един след друг се нижат дните ми.

Спомените са единствените гости тук

и аз с охота ги приемам.

Те винаги пристигат ненадейно -

нахлуват през отворената врата

на съзнанието

и удобно се настаняват.

Днес от сутринта

прииждат, прииждат спомените.

Изпълват стаята,

изпълват целия ми ден

и ме затрупват,

подобно дървото под моя прозорец,

с клони, натежали от сняг...

 

Някой ден

в стаята ще влезе гост.

Ще седне. Минута-две ще помълчи.

А после тихо ще продума:

„Аз съм Споменът

за онзи зимен ден, когато

ти със спомени пирува...“

 


напред горе назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух