напред назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Чудото


В детството ми, някога,

възрастните често казваха:

„Чудото спохожда хората

винаги непредполагано.

То блести и озарява

всичко, до което се докосне

и изчезва също тъй внезапно,

както се е появило...“

 

С погледа си доверчив, по детски,

аз невиждащо се взирах -

Чудото да не пропусна...

 

Минаха години, ах, години,

ала аз все тъй стоя -

вкаменен, безмълвен,

със очи от взиране изтекли -

във очакване на Чудото.

Птици над главата ми се стрелкат,

реки текат забързано край мен,

задъхани коли бръмчат

по тъмните асфалтови артерии...

Светът се движи шеметно,

бълбука, ври, клокочи

като надигащ се вулкан.

А аз - безсилен в своето очакване -

не мога да пристъпя,

не мога крачка да направя -

да не пропусна оня миг

на Чудото...

 

Ах, как не се досетих,

как не проумях,

че цялото това съществование -

животът ми -

е Чудото, което чакам!

 


напред горе назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух