напред назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Угасна есента...


Угасна есента.

Натежаха плодовете,

които никой не откъсна.

От толкова безплодни мисли

натежа и моята глава.

Листата капеха,

отронваха се плодовете...

Презряла, наедряла, натежала,

отрони се главата ми от раменете.

Отрони се и тупна на земята

ведно със плодовете.

Затрупа ги снегът.

Разпръснаха се в почвата,

засети, всички семена

и всички мои мисли, от които

през пролетта

покълна Гетсиманската градина.

 


напред горе назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух