напред назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Видение


Дълго тъмно шествие. Безизразни лица.

Тайнствен шепот. Мирис на восък, на тамян.

Зловеща церемония. Внезапен писък, после

тишина. Пушеци. И пустеещи руини.

Зад олющена колона гърбав гном брои банкноти

на жените-оплаквачки. Пред вратата на храма

търговец продава кърпички за сълзи.

„Умрял ли е някой, мамо?“ - пита детето.

„Надеждата умря, детето ми. Умря Надеждата

и сега я погребваме в сърцето на света.“

„Лъжа е! Лъжа е!“ - извика детето

и като се отскубна от своята майка, потъна

в злокобната тълпа, превръщайки се в гълъб,

литвайки високо, повтаряйки с човешки глас:

„Надеждата не умира. Надеждата никога

не умира...“

 


напред горе назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух