напред назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Сътворение


Да бъде ден

И вятърът повдигна слънчевия диск върху крилете си

И затанцува светлината в хилядите отражения

на този свят току-що роден а всъщност

толкоз древен

И така е древен а всъщност тъй е млад

вятърът положил всички викове родилни в раковините

разпръснати върху брега на Мъртвото море което

в този миг възкръсна от солта на земята

И мъртвите удавници възкръснаха нетленни

за новия живот на вечния прибой

за нови словеса и шепот на вълните

на дърветата

и птиците

И втори път роди се от вълните вечната Итака -

по-прекрасна от Венера - така голяма и тъй вечна

че се побира единствено в сърцето ми

О моето сърце е родно място на Итака

и родно място на всичките итаки по света

И е ненужен вече корабът на Одисей

И самият аз съм Одисей

завърнал се в дома на своето рождение -

така познат

и непознат

И няма вече нощ да има

Защото Пенелопа изтъкава неуморно

от светлинните лъчи

безкрайността на този ден.

 


напред горе назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух