напред назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Притча


И ето, на вратата на дома ми се почука, и когато отворих, видях старец, който ме помоли за чаша вода. Поканих го. Той влезе. Седна. Отпи от чашата. Седеше мълчаливо, гледайки ме с благия си поглед, сякаш ме изпитва. После стана. Изрече само: „Бог е с теб!“ И замина.

 

На същата дата, в същия час, след една година, на вратата на дома ми отново се почука. И когато отворих, видях около десетгодишно момче, което ме помоли за филийка хляб. Поканих го. То влезе. Без да сяда, излапа бързо хляба, постоя минута-две, гледайки ме с невинния си детски поглед... И замина.

 

След още една година - на същата дата и в същия час, на вратата на дома ми се почука. Аз отворих и видях на прага да стои тридесетитригодишен мъж, облечен в дълга бяла роба, излъчващ мека светлина, с открити и честни очи, с поглед благ и любящ, и... о, чудо - върху дланите му - белези от дупки. И по-надолу, върху босите му нозе - отново белези от дупки...

- Позна ли ме? - прошепна Той. - Аз бях онзи старец, бях и онова момче. Нахрани ме и напои ме. Дошъл съм да те взема. От този миг ти ще пиеш единствено от Живата вода и ще се засищаш със Небесната храна... Време е! - Там ни чакат...

 


напред горе назад Обратно към: [Вратите на рая][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух