напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Моят път


Моят път е покрит с цветя.

 

Хората завиждат на пътя ми красив.

Завиждат и недоумяват:

Защо аз плача? Защо е разкривено

лицето ми? Защо очите ми са потъмнели?...

 

Не знаят те, не знаят,

че под листата на цветята

се крият остри шипове.

Не подозират колко е болезнена

всяка моя стъпка.

Не виждат, че цветята са така красиви,

защото са обагрени

с кръвта на моите нозе.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух