напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Затвори след себе си вратата...


Затвори след себе си вратата.

Назад не се обръщай. Влез

в покоите на самотата.

И затвори вратата.

 

Самотен няма никога да бъдеш,

ако твоят взор е устремен напред.

Пред теб ще се разтварят

други порти - по-красиви и огромни.

 

И ще дойде ден - ще разбереш,

че самотата ти била е само праг

на оня приказен, просторен дом,

който си жадувал цял живот.

 

Макар да се намира тъй далече -

всред белия Небесен град,

изпълнен с оди и тържествени кантати -

този дом не е химера, ни мираж.

 

Надеждата оттам ти прати вест -

въздушното писмо, изписано

с накъсания почерк на сърцето,

подпечатано с печата на Светия Дух.

 

И вече знаеш - твоят бъдещ дом

е с облачни стени

и ангели вместо колони...

А покрив му е Саваот.

 

Затвори след себе си вратата.

Назад не се обръщай. Влез

в чертозите на Светлината.

Затвори вратата.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух