напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Не-Битие


1.

„И каза Бог: Да бъде светлина. И стана светлина.“4

 

Във мрака на нощта, в сумрака на малка стая, под мъждукаща искра на тънка свещ, блед и беден, неосъществен поет написа:

          Лампадите горят

          светлинни мълнии летят звезди валят

          тъмнината бавно бавно се стопява

          и се приготвям аз

          за срещата любовна със Зората...

2.

„И каза Бог: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И стана така.“5

 

В утрото на топъл ден, под необятния простор - кристално ясен, изпълнен с писъци на чайки, изпъстрен с аероплани, цепелини и балони, под съпровода на сирени и вълни, там, на бисерния бряг, заслушан във симфонията тъжна на морето, вдъхновен и очарован, замислен млад поет написа:

          Ехото от гръм изтлява

          Бурята със тежки стъпки отминава

          Слънцето-пастир прогонва стадо черни облаци

          с гегата на своя лъч

          Прибоят на морето се влива във сърцето

          а със своя син воал Небето

          обгръща ми лицето мисълта се възвисява

          и се разпростира нашироко

          полага ме на своите криле и ме възнася

          над границата на простора за да пия

          от високите и живите води...

3.

„И каза Бог: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.“6

 

В тихия есенен ден, насред гората, под музиката нежна на скорците, излегнат на тревата, самотен и преситен от живота стар поет написа:

          Капят листата пусти са гнездата

          плодовете са обрани вятърът поклаща

          клоните на мисълта ми

          дърво съм аз дърво което

          ражда стихове...

 

          Отлитат думите като живота

          като птиците наесен

          като музиката на скорците

          Угасват думите като звездите

          като на мълниите светлините

          като зениците на мъртъвците...

 

          Думите са тленни, вечни са словата.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух