напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Арго


На Добромир Тонев

 

И навлизам аз все по-навътре

в морето на мълчанието.

Мълчанието постепенно се изпълва с тишина.

Тишината се изпълва със видения

на още неизречени, но истинни слова.

Тишината ми говори много тихо

с филигранните си, ювелирни интонации

и с мистичните си дитирамби

на своя топъл, крехък глас,

лек и нежен като полъх на отвъден вятър.

Тишината ми говори много тихо

с тайнствения глас на бъдещ спомен,

трепетно очакващ да пристигна скоро

в Обещаната земя8... Тя не е Колхида.

Обещаната земя е моята родина,

която съм напуснал още преди да се родя.

Там сега ме чака моят вечен стар Баща...

 

И отплавах аз. И оплаквах свойто минало.

А зад мен остана само

призрачната ивица на пясъчния бряг

и заглъхващият тъмен тътен

на хаотичните пристанища...

А зад мен на този бряг останаха

харпиите9 страшни, драконите10

и шесторъките гиганти.11

 

Аз преодолях дори и Симплегадските скали.12

Аз вече бях в Колхида.

И открих, че Златното руно

е всъщност моето измъчено сърце.13

И понесъл своето съкровище,

сега пътувам към дома

и към своя вечен стар Баща...

 

Белият ми кораб пори мълниите и мъглите,

и сребристите седефени вълни,

в моето тъй странно, тъй далечно,

приказно пътуване

към Светлината.14

 

О, аз пътувам

и потъвам в Тишината.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух