напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Вали...


Вали. Седем дни и седем нощи

навън вали. Седем дни и седем нощи

дъждът почуква непрестанно

на моя прозорец

и ме моли да го пусна.

Но аз не му отварям.

Може би защото ме е страх

от малък домашен потоп.

Или защото се страхувам да призная,

че потопът е в самия мен.

Страхувам се да си призная,

че отворих на дъжда,

който вече седем дни и седем нощи

ми шепти: „Моите капки

са сълзите на блажените в Рая,

които оплакват твоята участ -

тук, на Земята.“

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух