напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Огледало


Мила,

          помниш ли как някога купихме това старо огледало от прегърбен вехтошар с пронизващ поглед? След като ни наблюдава дълго, той каза: „Огледалото е старо и олющено, но всъщност е безценно, защото е вълшебно... То не отразява външността на хората - техните лица, а същността им и какво се крие в техните сърца. Ако желаете, ще ви го продам...“

          Огледалото виси сега самотно в коридора на дома ни. Имаше понякога моменти във живота ни, когато се страхувахме да се огледаме, и може би ще има... Но благодарение на него - олющеното, старо огледало - узнавахме кои сме и какви сме... И пазехме в сърцата си нашата любов...

 

          В часа, когато се завърнеш в къщи

          след мойто погребение -

          печална, уморена

          и погледнеш плахо в огледалото,

          вместо себе си -

          ще видиш мен.

 

          Мила,

          ти също си вълшебно огледало,

          което отразява моя лик.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух