напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Катедралата


Понякога

обичам да стоя на разстояние

от теб, любима,

и да те наблюдавам отдалече.

Тъй както само отдалече

окото може да обхване в цялост

великолепна катедрала.

(Нали и твоето изящно, стройно тяло

е също храм на Бога?!)

 

Но ето - приближа ли,

пред мене се разкриват със цялата си

                                                            красота

два божествени витража, менящи

пъстрите си цветове на светлината...

Ах, два витража

са ирисите на очите ти,

любима.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух