напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Спомен


Спомням си:

видях те

там, в подножието на върха,

сред планината -

ти цялата сияеше,

гореше,

ти цялата пламтеше

в любовта си.

 

И аз стоях пред теб -

безмълвен,

очарован,

удивен...

 

Сякаш

в онзи миг аз бях един

неизвестен никому Мойсей,

а ти -

Неопалимата къпина.15

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух