напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Сияние


Колко бледо е лицето ти!...

Като погребална плащаница.

Като бял саван.

Жива ли си?

Зная, зная, че си жива

и че си възкръснала от мъртвите.

А твоето лице сияе -

по-ярко, по-красиво

от Сиянието Северно...

Лицето ти е отразило светлината

на Луната, която носиш на ръце.

Ти си Светла - бяла нощ,

която като река се влива

във новия, безкраен Ден.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух