напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Сън


Срещнаха се

и се запознаха,

изричайки малките си имена,

подобно ритуал свещен,

подобно древно тайнство...

После замълчаха.

А след дългото мълчание:

„Имам чувството, че се познаваме

отдавна...“ - прошепна той.

„Аз също...“ - тя отвърна.

И спомените връхлетяха изведнъж,

спомените многобройни

за тяхната любов,

за дните есенни и дните зимни,

за летата и годините,

когато техните деца растяха

пред очите им, а след това

снегът в косите

и умората...

 

Внезапни скъпи спомени

от един отминал техен сън.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух