напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Магнолия


В безлюдния, блестящ салон

с кристални полилеи,

меланхоличен ангел пее

старинни, носталгични мадригали...

Музиката преминава през разтворените двери

към терасата, където

една старица оплаква младостта си.

Откъм градината полъхва топъл вятър

и полага в скута й откъснати, увяхнали цветя.

Сълзите й се стичат и падат тежко

върху мъртвите листа.

Самотната старица съзерцава дълго

бялата магнолия в градината

и си спомня как още от дете

беше я поливала и отглеждала старателно.

Ала сега и двете бавно, бавно вехнат

в тишината на запустялата градина.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух