напред назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Писмо II


Здравей,

отново сядам да ти пиша.

 

Питаш ме, какво работя.

Как да ти кажа - опитвам се

да затварям думите в идеи и значения...

Питаш ме, къде живея.

Как да ти кажа - опитвайки се

да затварям думите, в крайна сметка

се оказва, че думите са ме затворили.

Затворът на думите - това е моят адрес.

Можеш да наминеш, ако искаш.

Тук няма ден, определен за свиждане.

Иначе съм добре, условията са чудесни -

на прозорците няма решетки,

няма надзиратели пред вратите...

А вратите, железните тежки врати

са винаги разтворени...

 

Сигурно желаеш да узнаеш

дали е доживотна моята присъда.

Тогава знай, че тука смърт

въобще не съществува.

 


напред горе назад Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух