напред назад Обратно към: [Пилигрим на Светлината][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Светлината


„Със светлината своя аз умножавам
тайните в света...“

Лучиан Блага
                                    

                           

- Коя си ти? - попитах зората.

- Аз съм светлината - ми отвърна тя.

 

- Кой си ти? - огъня попитах.

- Аз съм светлината - пламенно ми каза той.

 

- Коя си ти? - попитах кръглата луна.

- Аз съм светлината - тихо промълви луната.

 

- Коя си ти? - попитах и една звезда.

- Аз съм светлината - рече тя.

 

И аз видях как зората помръква и залязва,

видях как огънят в огнището угасва,

как луната се стопява и изчезва

с настъпването на деня, и как

звездата от небето пада и изтлява...

 

Но моето сърце ме уверяваше настойчиво,

че светлината не изчезва, не умира,

че е вечна и нетленна тя...

 

- Кое си ти? - попитах тогава сърцето.

- Аз съм глас на Светлината на живота;

лъч, положен в теб от оня миг на твойто

                                                   рождество...

 


напред горе назад Обратно към: [Пилигрим на Светлината][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух