напред назад Обратно към: [Пилигрим на Светлината][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Поетът


На баща ми

 

Всяко стихотворение

е една вселена

 

И поетът - подобно пантократор -

държи в десницата си няколко

вселени: словесни светове

галактики от думи

сфери от метафори

 

Поетът-пантократор

държи в десницата си цикъл стихове

написани върху евтина хартия

прегъната наполовина

Въпреки избелялото сако

той има царствена осанка:

наметнат с мантията на мъглата

окичен с ордени от отронени листа

недосегаем за кипяща суета

и за злобата на деня

поетът преминава самотен през света

 

Тук той е скитащ

абдикирал цар във нищета

Но в царството незримо на Поезията

той е поданикът скромен и блажен -

облечен в непреходна слава

 


напред горе назад Обратно към: [Пилигрим на Светлината][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух