напред назад Обратно към: [Пилигрим на Светлината][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Крило


Поезията е крило

Най-вече е крило

 

Тя е крило на гълъб

Най-често е крило на гълъб:

Той се спуска да пие вода

от фонтана на моите чувства -

жаден за възторг и тъга

Той каца на моя прозорец

за да кълве трохите

от хляба на моята вяра -

гладен за истина и светлина

 

Поезията е крило на орел

Понякога е крило на орел:

Той излита стремглаво

от гнездото на моята мисъл

и се рее високо в небето

за да диша чистия въздух

на Свободата

Той кръжи в непристъпни селения

населени със неизказани видения -

копнеещ за висши слова

вопиещ насъщни откровения

 

Поезията е крило на ангел

По-рядко е крило на ангел:

Той долита свише

и въглен нажежен допира до устата ми

След това поема нежно в скута си

(подобно младенец) сърцето ми

и го отнася до огнения Трон

 

Със смирен поклон той пада

в Господните прободени нозе

и там полага моето кървящо

плачещо сърце

 

Поезията е крило

Най-вече е крило

 


напред горе назад Обратно към: [Пилигрим на Светлината][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух