напред назад Обратно към: [Пилигрим на Светлината][Роман Кисьов][СЛОВОТО]



Сън


През жежка пустиня вървях и стъпвах бавно и мъчително върху огнения пясък а устните ми набъбнали кървяха от жестока жажда подобно нар презрял с разпукана кора; и ето че след дългото безпаметно вървене сред халюцинации и бутафорни делнични събития безмълвни крясъци декори от комюникета вцепеняващ страх арогантно-елитарни маски блудни сенки във марионетния театър на миража; и ето че тогава от ръба на бездната бездънно отчаяние тогава точно аз се озовах в оазис от разцъфнала раззеленена същност - сърцевина на блясъка и на покоя в чийто център се издигаше безценен кладенец от драгоценни камъни - от яспис от сапфир и халкидон смарагд сардоникс сардий хрисолит берил топаз и аметист а също хрисопас и хиацинт; до кладенеца там стоеше достолепно приказна жена с коси от злато и с мистична светлина - сияние сребристо със неземна красота; Господарке - казах - дай ми моля те да пия - аз съм твой слуга; жената спусна в кладенеца своето ведро вода за да почерпи; после го изтегли подаде ми да пия ала то бе пълно не с вода а с кръв; аз се ужасих но тя ми рече: Пий - водата се превърна във Господня кръв - няма повече да ожаднееш нито ще умреш

 


напред горе назад Обратно към: [Пилигрим на Светлината][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Роман Кисьов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух