напред назад Обратно към: [Черешата на един народ][Георги Господинов][СЛОВОТО]



Лаура


Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.

Не тихо да шумоли в тоалетната,

а да шурти, да пикае плющящо,

да забравя да пуска водата, защото

...бях свикнал по вънка да ходя

зиме в голямото снежно цукало,

как се кокори отгоре луната

и хвърля звезди като бъбречни камъни.

 

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.

Не с тънки усмивки да мънка,

а да зяпа от смях и да виждаш

мъдреца му, килнат встрани, и жълти

тютюневи зъби, оронени вече,

а вечер

О, роза през зимните нощи

с виелици снежни и буря!

а сутрин

Ти пак да си пъпка

от кремова роза, Лаура.

 


напред горе назад Обратно към: [Черешата на един народ][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 1998 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух