напред назад Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]



Бдин XVIII


Кален пейзаж

сняг

вишнев цвят

сняг

вишнев цвят

сняг

Поривът към смъртта

нагонът към самоунищожението

Навярно и ние

трябва да убием

това,

което бяхме,

за да се роди това,

което не сме...

Навярно

повод за „Революцията“

е взаимното

неразбиране...

 

 

Аз сега си тръгвам.

Зад мен остават

посивели лица

на сгради

и хора

с посивели фасади.

Някъде там,

сред азиатските

груби ръце

глъхне

бедното нежно

сърце

на Беца —

бивша студентка —

история.

 

А ето и реката.

Оттам долитат

гласовете

на неразбрани

поети:

На оня,

прострелян в сърцето,

на оня,

изпил смъртоносна отрова,

на оня,

макар едноок,

удушен при това...

„Онанисти!!!“ —

ще каже госпожата

отляво.

„Не! Комунисти!!!“ —

ще каже господинът

отдясно.

Аз сега си

тръгвам

оттук !

 

Сбогом!!!

          Бълбук!!!

                    Бълбук!!!

                              Бълбук

 


напред горе назад Обратно към: [Бдин][Иван Христов][СЛОВОТО]

 

© Иван Христов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух