напред назад Обратно към: [Цветоглед][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Балада за Булат Окуджава


В непоправимия Париж

животът продължава,

но всеки днес е духом нищ:

умира Окуджава.

 

В сърцето — 9 грама смърт.

И никаква отсрочка!

Нали го чака дълъг път

към верния Висоцки.

 

Отнесе синият тролей

небесния си пътник.

Дори свети Вартоломей

би ослепял отвътре.

 

Светът е станал чужд и друг,

а земният оркестър

прибра последния си звук,

надвит от нова песен.

 

Духът на Франсоа Вийон

тревожно се озърта.

Красавици от всеки дом

надничат — милосърдни.

 

Където и да ида днес,

света не си представям

без неговия нов адрес:

Вселена Окуджава.

 

Там търся Льонка Корольов

и вечното арбатство;

Надежда, Вяра и Любов

са винаги на място.

 

Догаря книжният войник.

Хвърчилото се върна.

И госпожа Победа с вик

венеца си захвърли.

 

Защо му провървя в смъртта,

а, госпожа Чужбина?

(О, пламенно прегръща тя,

ала обича мнимо).

 

Булат жадуваше с копнеж

да се помоли някому;

но в пръстите му бликна свещ,

за да подпали мрака.

 

От днеска Бог с една ръка

по малко ни въздава;

нали му завеща така

самият Окуджава.

 


напред горе назад Обратно към: [Цветоглед][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух