напред назад Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Готован


Искам да я карам, мамо,

само рахатлъшката:

да играя в тази драма

някой от поддръжката.

 

Нека другите балъци

да се бъхтят мъжката –

важно-важно, ръца-пръца

аз да стискам дръжката.

 

Толкова да знам и мога,

колкото да кръшкам,

ала да изкарвам много

искам за издръжката.

 

С чукче, линийка и молив

цял живот да пъшкам –

безхаберие на воля,

никакви задръжки.

 

На професор се не давам,

философ съм същи;

гледам да не се минавам

даже и в поддръжката.

 

Дом и челяд да обгрижа,

пенсийка да вържа,

да не мисля, чувам, виждам

повече от дръжката.

 


напред горе назад Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух