напред назад Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Фотопреувеличението


Като се разнесе вестта, че властта пак емва мутрите, отначало хич не повярвах. Борбата с организираната престъпност краси всяка предизборна програма и се явява приоритет на всяко правителство. Нямах нищо против дори да бъдат отнети част от демократичните и конституционни права и свободи на гражданите, стига да се стигне до положителен резултат. (То тия права и свободи много са им притрябвали!)

Няма да се спирам ни на Комар 1 и 2, ни на Кошмар 3 и 4 и на другите шумни акции. Така или иначе – все бълха ги ухапва мутрите, стига да не се заемат те помежду си да се оправят. Тогава резултатите са оптимистични...

Но нали надеждата умира последна (а ако може, и ние след нея!), приветствах идеята да ги погнат данъчните, та да се види как с една заплата на прокурор, митничар или компиропроизводител се строят хотели на брега на единственото ни море.

Седмица след началото на поредната акция на вратата се позвъни. Едва-що я открехнах, и в коридора се изсипаха куп барети с маски; повалиха ме на пода, щракнаха ми белезници и извършиха светкавичен обиск. Някой ми кресна в ухото, че мога да дрънкам каквото си ща, но без да пискам, защото това била строго секретна антимафиотска акция. А аз наивно очаквах да ми съобщи ней-делово (нищо лично, нали?!), че имам право да мълча и че в противен случай думите ми биха могли да се използват в съда срещу мене; явно тая реплика се казва само по филмите, а тия юначаги и филми дори не бяха гледали!

– Чисто е! – докладваха агентите на своя началник, а той процеди: – Сигурно е изтекла информация. Ама всичко ще си каже... Водете го!

Откараха ме незабавно в следствения арест, без да се вслушат в молбата ми да се свържа с адвокат или поне да се обадя на жена си.

– Признавай – рече ми с ледена усмивка следователят. – Не икономисвай нито грам, щото и без това знаем всичко.

Лицето му бе непроницаемо и сурово като на сумист, но без килограмите.

По едно време в стаята влезе млад човек, поиска разрешение да доложи и поднесе на началството снимка.

Известно време кльощавият сумист гледаше ту снимката, ту мен.

– Очевидна грешка! – студено заяви той. – Приликата обаче е невероятна.

– Да – промълви младежът. – Близнаци са. Но и брат му е невинен. Проверихме го...

И като поиска разрешение да напусне, чинно се оттегли.

– Пелов – рече следователят след кратко мълчание. – Борбата с мафията не е лесна. – И ме погледна многозначително. – Стават фалове. А и никой не ни сътрудничи, дори западните разузнавания – гласът му за миг стана жалостив. – Разпознахме те на снимка, заснета от любител по време на показно убийство в центъра на София. Оказа се обаче, както и ти вероятно си разбрал – това го произнесе с натъртване, – че на снимката бил твоят брат-близнак, минаващ случайно оттам. При фотоувеличението изглеждаше като да подава някакъв продълговат предмет на главния заподозрян. Е, това е всичко! Свободен си! И никому ни дума, щото разследването е секретно!

Заклех се в майка си и баща си, че ще мълча до гроб и като такъв. Дори и не си помислих да призная, че никога не съм имал брат – в днешно време човек не би могъл да докаже, че няма сестра, камо ли – близнак!

 


напред горе назад Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух