напред назад Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Моно Лизо


Моньо Лисков – Лисицата, важен свидетел по делото срещу престъпния бос Мето Прошков – Санмерсито, вече втора година не се явяваше да свидетелства. Вместо това пращаше на уважаемия съд медицински заключения, доказващи десетки тежки болежки, които го принуждавали да се лекува в далечни страни. Обвинението разполагаше само с една негова снимка отпреди две години, направена на китно островче нейде из Южните морета. Лисицата позираше в цял ръст по бански между две големооки блондинки с изключително интелигентни физиономии...

Един ден водещият прокурор прочете във вестника любопитен материал за мистерията около Мона Лиза. Белгийски лекар например открил у модела повишено ниво на липиди в кръвта. Някакъв ревматолог установил, че италианката страдала от хиперлипемия, причинена от преяждане и уседналост, пардон – заседяване. При това заболяване нивата на холестерола били много високи и предизвиквали странични ефекти. Лявата ръка на Джокондата била подута... заради натрупвания на подкожини мазнини!

Прокурорът поразрови из Мрежата и откри и други любопитни факти. Оказа се, че това не било първото заболяване на Мона Лиза. Екип от учени обявил, че устните й са така стиснати, защото се лекувала с живак заради сифилис, а от живака зъбите почернявали. Американски дентист твърдял, че стиснатите устни са характерни за хора без предни зъби. Френски лекар открил, че Мона Лиза била частично парализирана, затова едната й ръка е отпусната, а другата – напрегната...

– Чудно как е останала жива, за да може Леонардо да я нарисува – рече прокурорът на секретарката си и двамцата доста се посмяха.

В главата на прокурора обаче се заформи хитър план. „След като по картина могат да се направят такива заключения, какво остава по съвременна снимка?!“, рече си той и нареди да бъдат издирени координатите на гореспоменатите специалисти, за да им пратят по една снимка на Лисицата.

– Сега вече ще го изоблича, за смях ще го направя! – хвалеше се той. – Здрав е като бик и почти толкова умен!

След седмица в прокуратурата пристигна писмо, адресирано лично до него. Цялото беше окичено с марки и печати, та сърцето на прокурора рипна. С разтреперани пръсти разряза плика, измъкна сгънатия на две лист и се приближи до прозореца, за да вижда по-добре.

„А бе, будала! – в прав текст започваше писмото без куртоазни глезотии. – Как та не е грех да трошиш народната пара за таквиз екпертизи, изеднико?! Какво доказателство мо`ат да бъдат они пред независимио български съд, бре? Кат са научих к`ви ги вършиш, пратих моите ора да го намерят тоа Леонардо ли е, Леопардо ли е, Винчи ли е, Винце ли е, и да ми го довлекат жив-умрел на Каменарските острови. Рекох да му рекат, че че му изпием и винцето, и кръвчицата, ако не доде да ма нарисува кат онаа кака. И то с таквиз болести, дето и дофторите ги не знаат! Па че ти пратим тоя портрет, па нека по него гадаат от к`во съм болен твойте професори и дръвници!

За смех щел да ма направи он мене! Ми че аз че са прочуем по цел свет като Моно Лизо от Гран Каменария, а и ти покрай менека....“

– Боже, колко са прости българските мафиоти, Боже! – въздъхна прокурорът. – Даже не знаят, че Леонардо от векове е покойник!

Но после се сепна. В писмото пишеше – „Да ми го доведат жив или мъртъв!“

Че те като нищо можеха да го изровят! Трябваше бързо да предупреди италианските си колеги...

 


напред горе назад Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух