напред назад Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Падането на Икар


Съседът ми Спиро, иначе чирпанлия, по душа е мека Мара – жена да беше, както се казва, от „Шейново“ нямаше да излиза. Пък се вайка:

– Не мога, комшу, едно кръстовище спокойно да пресека! На една страна – румънка с бебе на ръце; на друга – гледачка на ръка от ромски произход; на трета – мормони с библии; на четвърта – рекламни агенти на стоки с предстояща половин цена; на пета – касичка на благотворителна организация; на шеста – масичка за събиране на подписи срещу ски-писта….

– Ама си и ти! – намусих се отегчено. – Ми подминавай ги, бе!

– Не мога – разперва ръце Спиро. – Сърце ми не дава! И аз давам, давам, купувам, купувам… На един дам, от друг купя, трети изслушам… Пък милионер не съм!

Че не е, не е, това го знае всяко хлапе от квартала. Ама като не се е научил да казва от малък „не“, няма и да стане милионер. Нека пати!

Друг път ми вика:

– Не знам вече накъде поглед да обърна, комшу. По витрините – предизборни плакати, по вратите – некролози, по стените – графити, по спирките – обяви за изгубени кучета. Погледна към небето – падна в дупка. Като си гледам в краката – бутна се в столичанин! Това не е живот!

На всичко отгоре Спиро е изряден платец. Дойде бележката за тока – пръв е на касата. И понеже все нещо не е наред и го връщат, той пак ходи, докато не си плати. Мине Пешо за водата – Спиро снася като легхорна. Докато повечето комшии гонят Пешо, а един шофьор даже го би! Дойде ли време да си поднови полицата за „Гражданска отговорност“, на бегом отива при застрахователния брокер. Само за „Каско“ не плаща, щото никой не ще да му застрахова трийсетгодишната ладичка…

Лека-полека Спиро стана кожа, кости и косми, кара на вода и хляб като богомил, ходи гол като адамит, но се гордее, че е българин и че отвсякъде е осигурен, застрахован и лицензиран.

Една привечер – разхождах домашния любимец Топси в градинката – чух отгоре познат глас и изумено вдигнах очи. Майчице! Спиро кръжеше над мен като стар аероплан – ръкавите му го държаха във въздуха като криле!

– Намерих решение – викна той. – Прелитам над кръстовищата и вече нямам никакви проблеми!

Изумлението ми трая кратко. Веднага го попитах защо не каца.

– Защото кацането е забранено – обясни ми той. – Отлитам да платя таксата и се връщам веднага!

И с лек завой надясно отлетя към общината.

Не ме остави даже да му обясня, че можеше поне да падне; знаеше се, че кацането без талон е забранено. Но падането не беше! Засега…

 


напред горе назад Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух