Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

Път в дълбоките треви -

жест на трепетна зелена нежност,

дебне чуждите следи,

да изглежда вечен.

Той ни води толкова невинно,

колкото сме по-непостоянни,

но в зелената принуда виждам

част от памет, линии на длани...

Трябвало е там да се загубим

и да остане само грубостта ни,

да ни погълне пищната зелена линия,

пълна с лъскави капани.

Там ни спъва все излишъкът

на човешката еднаквост.

Смее се трева наоколо

като истинско предизвикателство.

Път в дълбоките треви –

път към дивите пространства.

Подари ми, Боже, дързост

да забравя пътя на тълпата!

Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

© Любов Динчева. Всички права запазени!