Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

Побеля сънят и се прокъса...

Безстрастен като айсберг е денят,

а искам да съм жива в сивата му риза

като живяната насън лоза.

Бях шеметно зелена, многопръста

и тайно как сълзите ми през смях

застиваха във медени вълшебни пирамиди

напук на земния обрат.

Защото бях щастлива със пчелите,

С въздуха, ухаещ на простор.

Гласовете мъжки пееха за мен красиво,

палеха звезди и скитаха по тях.

Защото пях с врабеца и петела,

защото ме целуваше луна,

и покрив бях,

и дом-надежда

за птичи влюбени чеда…

И вярвам, че сънят

е чаша със желания,

изпита на финал,

преди да видиш колко си свободен

и колко - окован.

Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

© Любов Динчева. Всички права запазени!