Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

Изгубих представа за цветовете.

Пъпля по пътища от друг измислени.

Кога ли ще спра в края на битието си

и ще ме погълне пръстта

                                      като семе?

Нишката на нечий живот

                   жужи заядливо

                               около врата ми.

И страхът, тъжен хищник,

ръмжи примирено,

отвъд оня глас на надеждата.

Но се обичаме някак с него.

Очите му светят в по-искрен смях.

Дано обичта му успее

да прехвърли небесния скат

и зачертае

онази дребна питанка - аз.

Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

© Любов Динчева. Всички права запазени!