Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

Дървоядът капризно замлъква,

пробождайки старата плът

с бездънни въпроси

и философски глад.

Беше мил в този миг

и нежно напомни,

че само в онова,

       светло зърно тишина

сме оживели.

Около него е Той.

Скърца протяжно вратата на Ада –

    дървоядът отхапва бавно,

                        като бисквита,

                           това,

     на три крачки от нас.

Живи сме още!...

Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

© Любов Динчева. Всички права запазени!