Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

Сгъсти се въздухът,

когато подозрях,

че само във съня ми ще се връщаш.

Добрият дух,

опазил ме от бяс,

се вкамени от ужас.

Избягалата сянка се прибра,

доволна се представя вместо мене.

Подобие на думи

                     разцъфтя

във подивялото без-теб-битие.

Сега съм в драма на абсурда,

където дишането е омразата,

а най-презряно варварство е

                  да обичаш...

Но аз (бездънна от любов)

се заизкачвах

по въжето на измамата,

вместо

да пристегна с него шия –

защото пееха очите ми, че ще те видят

в мига, преди отново да ме дръпне

         към дълбокото безумие животът ми,

в мига, когато се родиш отново

                и наистина.

Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

© Любов Динчева. Всички права запазени!