Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

Вече не зная колко съм истинска,

щом ти си толкова земен.

Бързат към теб дъждове,

а духът, просветлял, се обезземя.

За нас от различни гори

Тръби еленът

И сърната му вярва.

Дървото над теб може би е зелено,

Тревата в краката ми - може би бяла...

Луната (любовното ми огледало)

В очите ти е портокалов резен.

Езерата до нас – сини съзвездия,

А за теб – страшна вечност.

Твоят сън търси звездните орбити.

Моят – горски усои, вирове и пътеки.

Невъзможно е всичко това да ни срещне...

Несравнимо е!

Само духът ми – тополов пух,

Безмълвно те обикаля.

Как ще избягаш – вече не зная.

Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

© Любов Динчева. Всички права запазени!