Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

Толкова е трудно да те има

до мен,

без да ме виждаш,

без да помисляш

за моята сянка...

Толкова е стръмен сънят

от представи и болки,

че глътна земята под мен.

Толкова е тихо сърцето,

дебнещо погледа ти...

Толкова е тихо наоколо,

че знам вече със сигурност –

няма да бъдеш

в този край на вселената

никога.

Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

© Любов Динчева. Всички права запазени!