![]() ![]() Признанието на МаргаритаВ тази вечер, когато няма нищо да знам, по-добре е вратата да заключа... Пиян от любов ще похлопаш. Във последния час аз ще пиша признание... Но е късно за нас!
Ти не знаеш, че ето, зад вратата дори твоят яростен дъх вече ме догори...
Чуй, съседите сънени ти говорят със страх, че е пълна със духове тази къща до тях, че отдавна съм с мъртвите (Боже, мене прости!) ... Полудяха ли стълбите? Майсторе, Не плачи!...
![]() ![]() ![]()
© Любов Динчева. Всички права запазени! |