напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Относно сивото


Когато изгревът пропусне

да целуне утринта,

тя се покрива

с фередже от облаци,

лик тъжен крие

зад безлично сивото.

 

Когато пак

те предаде приятел,

за да не разбере за болката,

я криеш

зад усмихнато мълчание

и се надяваш,

че не вижда

пукнатините сиви в погледа.

 

Когато хора,

на които си раздал от себе си

и от душата си,

те срещат с упреци,

с нелепи възражения,

съмнението пуска корен в мислите

и избуяват сиви бурени.

 

Когато сивото е в теб

и е превзело всичките ти мигове,

недей забравя,

то е само сянката,

цвят, сътворен от черното и бялото.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух