напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Нереално


Вечерта нахлува в тихата къща,

завладява ъглите,

плъзга се по стените,

чертае усещане за балет.

Фигурно.

 

Очарован люлякът цъфва от удоволствие

и я аплодира с аромати.

 

Жуженето на пчела,

пленена в ограниченията на прозореца,

гони тишината

и панически заплита

туис, рок и самба.

Накрая отлита.

 

Вятърът прегръща бялата фея на пердето

и я понася вихрено в ритъма на валса.

 

Кукурига петел.

През девет двора в десети.

Достатъчно далече,

за да не звучи като поредното начало.

Само допълва хармонията.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух