напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Птица Феникс


Когато огън топло галещ

в пожар бушуващ забеснее

и поривът му нежно мамещ

във болка пареща прелее,

 

ще се превърна в феникс птица

до сетна тлееща искрица,

докато сажди неизбежни

покрият чувства белоснежни.

 

След време утрин многолика

от пепелта ще ме повика,

ще съм различна, обновена,

пречистена и преродена.

 

В следи по огъня оставени

болките ще са забравени.

Ще тръпна в спомените стари,

но утро ще ме с лъч погали.

 

В оранжевата му тоналност,

лишаваща ме от баналност,

ще литна, пламенно хвърчило,

в копнежи слънце отразило.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух