напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Самотна и дива


В звездна нощ омайващо красива

сред горите броди самодива.

Коси дълги галят раменете,

украсило ги е бяло цвете.

 

Роклята блещука в тъмнината

с нишки посребрени от луната.

Във очите — сенчести поляни,

цветовете земни са събрани.

 

Гледа тя сърнето как бозае,

с зайчета на гоненка играе,

леко чашка на цвете притваря

и със совата се заговаря.

 

Само с хората избягва срещи,

че приписват й дела зловещи.

Горски юди проблеми създават —

легенди дивите обвиняват.

 

Казват момък, самодива зърнал,

ще е вечно тъжен и посърнал.

Ако пък девойка я съгледа,

ще повехне безлична и бледа.

 

Много рядко някой споменава,

че вълшебна обич тя дарява,

че сърцата с нежност покорява,

че навярно обич заслужава.

 

Тъжно самодивата запява,

славей от дървото й припява

и проблясват лъчи на зората

в сълзите, накичили тревата.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух