напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Вълната


Eла, дете! На пясъка седни

и към вълната мисъл протегни.

Да, знам, ще кажеш, че ти е позната,

но виж я като символ на жената.

 

На красотата се е посветила

в дантели пенести се е обвила.

Игривостта в извивките прозира,

от дълбини загадъчност извира.

 

С търпение тя камъка изглажда,

а в пещерите скулптури изгражда.

Докосва леко, нежно, с умение

тя всяко малко водно творение.

 

Сега я виждаш хубава, вълшебна,

но бива тя и разярено гневна.

Тогава с ураганите беснее

и в яростта си руши и лудее.

 

Преградите помита без остатък.

Добре поне, че гневът й е кратък.

След него е смирена и смутена,

от разрушенията поразена.

 

И пак ни нещо тихичко нашепва

и пак от вятър изчервена трепва

и слънчевата радост отразява

в пътеки светлина я пресъздава.

 

Научи от вълната търпение.

То е нейно най-силно умение.

Научи и гнева да обуздаваш,

после да не плачеш и съжаляваш.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух