напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Следи


Празничната шарка, завършена от тъкачката,

Разливаше виното в следи по снежна пухкавост,

А възторжените багри на фойерверките и

Зеленината на здравеца, закичил Коледарите,

Наричаха

Извадените от мълчаната вода

Китки със пръстени.

 

До нея нишките сивееха

Елегично,

Лишени от бляскавост.

Несбъднатото, неполученото, неизреченото

И неизбежното

Криеха тъгата си в увереност.

 

Вятърът

Единак, свободен дотолкова,

Че да

Не бърза за никъде,

Отново шептеше въпроси и

Съмнения...

Тихичко.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух