напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Последна нежност


Есенна гора с клони оголени.

Листи последни горестно ронени.

Вечери натежали от спомени.

 

Вярата пролетна е прецъфтяла.

Лятна възторженост е отлетяла.

Перспективата — смразяващо бяла.

 

Мълчания — гробовно потискащи.

И надежда за сълзи пречистващи,

опрощаващи думите липсващи.

 

Стрък последна нежност зелена

сред гниеща шума стаена...

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух