напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Лутане


С влажни клепки потрепват дърветата

със мъгла в горест мисли прикрили,

неспособни да зърнат полетата,

семенца есенни приютили.

 

Укротен вятър проплаква въпроси,

чийто отговор все не узнава,

неспособен да измоли, да проси,

самота без лъчи опознава.

 

Плахо лутат се стъпки сред шумата

на сбогуване неизречено,

глъхнещи, неоткриващи думата

за завръщане необречено.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух